връх Морулей
В началото на Септември с група туристи си спретнахме разходка до връх Морулей. На самия връх имаше вoeнни антени и като цяло не е кой знае колко интересно място, но пътя до там и обратно определено си заслужаваше. Допълнително адреналина се покачи като се оказа, че не съм си взел gps устройството и ползвахме пътна карта, като на нея тези пътища по които преминахме не бяха отбелязани. А на прибиране взе и да се здрачава и асфалта така и не се виждаше. Всичко започна от село Милево (в наше време село Елхово).
Колата е гарирана в двора и очаква следващия ден с нетърпение.
Заехме се с приготовлението на вечерята. Първо с пръжолите
а после и със салатата.
а огънчето бавно си гореше.
Първите пържоли вече са добре опечени, препечени, одървени, за щастие отворих скарата на обратно и изпопадаха. Следващите бяха доста по-крехки.
Ето и бандата, прогрмисти, ко да ги правиш, влече ги селския туризъм 
Къщата предлага и баня, и не пропуснах да си взема душ.
А банята е разкошна, с бойлер на дърва.
Вечерта завърши с много целувки за лека нощ.
На следващия ден спахме до късно и някъде към 14.30 се отправихме към върха.
А гледката си я биваше
По пътя срещнахме едно жабче, което се опита да отрови Живка, а тя подскочи по-високо и от жабата.
А пътя почна лека полека да се губи.
И някои хапаха устни.
Ех, свободата Санчо…
Тука вече пътя се оправи и на газ към хижа Морулей.
Хижа Морулей.
От хижата имахме две възможности, да хванем асфалта, или пак през гората да дирим пътя към комплекс Сребърното езеро и село Колена. Избрахме гората.
По пътя срещнахме пълен камион.
Те ни открехнаха за пътя нататък. Попаднахме в такава джунгла, че пътя трудно се различаваше. Там зърнахме семейство диви прасета, Мама с малките. Паниката съвсем ни обзе като стигнахме и до този участък.
Боян си изпълни обещанието и целува асфалта.
Powered by WordPress